Книга на български автор предрича пакта „Рибентроп – Молотов“ година преди подписването му
Книга на българския автор Александър Ликов предрича съюза между Германия и СССР година преди подписването на пакта „Рибентроп-Молотов“. Писателят издава „Неизбежният съюз. Берлин-Рим-Москва" на френски език и с псевдонима Габриел Лесли през 1938 г. Томът излиза за първи път на българския книжен пазар сега, а представянето му е на 7 февруари в Централния дом на архитекта. „Книгата е ценна от тази гледна точка, че такъв сравнителен анализ в западноевропейската литература се прави много по-късно – към края на 50-те години“, каза внукът на автора и преводач на книгата на български език архитект Йордан Ликов. По думите му книгата не предизвиква никакъв отзвук при първоначалното си отпечатване. Копие от нея, с посвещение към френския народ, авторът дарява на националната библиотека във Франция. Факсимиле от това посвещение е публикувано в българското издание на книгата. Екземпляр от първото издание се намира и в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, като до 1990 г. достъпът до нея е бил забранен. Информацията относно разпространението на тома е малко, смята Йордан Ликов. Според него не е изяснен въпросът и защо дядо му е писал под псевдоним. Едно от предположенията е, че вероятно авторът е предвиждал, че може да се наложи да се крие при завръщането си в България. „Това е мистерията – ако има такава книга, защо той не е пострадал. Тъй като той, независимо от трудностите, с които се е справял, на практика, не е репресиран. А пък съдържанието на книгата е такова, че нямаше да му се размине“, обяснява Йордан Ликов. Допълва, че от тази гледна точка фактът, че книгата е издадена на френски език и под псевдоним вероятно са помогнали на автора . СХОДСТВА МЕЖДУ РЕЖИМИТЕ В ГЕРМАНИЯ, ИТАЛИЯ И СССР „Неизбежният съюз. Берлин-Рим-Москва" представлява анализ на режимите в трите страни, определени от автора като фашио-расистки и болшевизъм. „Авторът стига до извода, че те имат много сходни черти. И поради тази причина техният основен враг са западните демокрации, така че те по някакъв начин ще се разберат“, разказва Йордан Ликов. Преводачът на книгата посочва, че в изследването си Александър Ликов не само предсказва съгласието, постигнато между Германия и Съветския съюз с пакта „Рибентроп-Молотов“, но още Аншлуса и завземането на Прибалтийските републики. Йордан Ликов смята, че темата на „Неизбежният съюз. Берлин-Рим-Москва" е актуална и днес заради паралела между геополитическата ситуацията в навечерието на Втората световна война и днес. „Тогава западните демокрации проявяват слабост срещу един агресивен режим, този на Хитлер, който се договаря по-късно със Сталин, за да може да спечели време и да атакува точно Франция, изобщо Западна Европа. Сега имаме подобен случай – една държава, която е авторитарна и все повече се превръща в тоталитарна, нападна друга страна. И, може би, реакцията на демократичните държави, по мое мнение, не е достатъчно категорична“, каза той. На практика, страхът идва, според мен, от това, че има ядрено оръжие в Русия, допълни Йордан Ликов. ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ ОТКРИВА КНИГАТА ПРЕЗ 2019 Г. За това, че дядо му е автор на книга, предрекла съюза между Германия и СССР, Йордан Ликов разбира едва през 2019 г., когато негов братовчед присъства на среща, в която участвал и политикът Лъчезар Тошев. Именно той е човекът, който намира книгата във френската национална библиотека, разказва Ликов. За това, че има такъв труд и за това, че той е написан от български автор, ошев научил от българския журналист и дипломат Евгени Силянов през 90-те години на миналия век. Евгени Силянов получава един екземпляр от книгата, който Александър Ликов му е дарил, но когато разказвал за това, той вече не помнел името на автора, разказва внукът на писателя. Лъчезар Тошев открива „Неизбежният съюз. Берлин-Рим-Москва" през 2019 г., а преди тя да бъде преведена и издадена на български език, той я публикува в свой блог по повод 80-ата годишнина от пакта „Рибентроп-Молотов“. В търсене на повече информация за Александър Ликов, внукът намира писмо на френски език, запазено в литературния музей. „Една белгийка, която е била в Стокхолм, намира някакъв ръкопис, който е писан. Дали става дума за „Неизбежния съюз“, или за друга книга не е ясно“, каза той. След като „Неизбежният съюз. Берлин-Рим-Москва" е издадена и е намерила своята публика у нас, Йордан Ликов посочи, че следваща негова цел би била томът да бъде издаден отново на френски език, както и да бъде преведен на английски. АЛЕКСАНДЪР ОВ ПРЕДИ И СЛЕД ЕМИГРАЦИЯТА Александър Ликов е роден през 1887 г. в Лом. В Милано и Страсбург следва журналистика и право, разказва Йордан Ликов. По думите му, в началото дядо му работи като учител в родния си град. По-късно, държи държавен изпит по право и е назначен за съдия. Участва в Балканските войни и е член на Българската социалдемократическа партия, като е председател на младежката организация. „По време на преврата срещу Стамболийски, той се обявява за подпомагане на земеделците. При организацията на Септемврийското въстание се обявява против неговото избухване. Но когато то избухва, участва в Лом и е арестуван“, разказа Йордан Ликов. Допълни, че тогава дядо му е осъден на смърт, но директорът на жандармерията в Лом, който му бил приятел и съученик, му помага да избяга, като изпраща кон по друг човек. Вследствие на тези събития Александър Ликов емигрира през 1923 г. „Това е история, която знам от баща ми, но в желанието да открием повече информация за него, намерихме едно писмо, едно интервю с Елисавета Багряна, което я препотвърди“, посочи Йордан Ликов. Авторът на „Неизбежният съюз. Берлин-Рим-Москва" отказва да емигрира в Съветския съюз. След като напуска България, той е изключен от партията, а през следващите години, до 1939 г., живее в различни градове в Европа. Това, което знаем, е, че е бил в Мюнхен, Стокхолм, Париж, Женева - различни места, като се е прехранвал с журналистика, каза архитект Ликов. Въпреки това не се знае какво и къде е писал, посочи той. Йордан Ликов разказа, че малкото информация, с която разполага за своя дядо, е от баща си, роден в същата година, в която Александър Ликов емигрира от България. „Баща ми се запознава с него, когато е на 18 години“, отбеляза той. Според него дядо му не е имал собствен архив и не е пазил нищо, защото се е страхувал. По думите му, преди издаването на книгата на български език, единствената достъпна информация за Александър Ликов в интернет, била основно свързана с отношенията му с Дора Габе и Елисавета Багряна. „Той е сгоден за Дора Габе и тя го запознава с Елисавета Багряна, с която сключват брак“, разказа архитектът. С Елисавета Багряна Александър Ликов живее до смъртта си през 1954 г., като тя е посветила две стихотворения на него, посочва авторът на превода на „Неизбежният съюз. Берлин-Рим-Москва". Разказа още, че около две години преди кончината си, Александър Ликов постъпва във външното министерство и работи в Париж. Прави преводи, включително на Христо Ботев, издава и книга „Иван Вазов като социален поет“ в момент, когато Иван Вазов е обявен за шовинист и за буржоазен писател, посочи Йордан Ликов.
|
|
Експресивно
Празнични истории, които улавят духа на Коледа
В последните седмици на годината, уютът на зимното четене е незаменим. Този период е идеален за повторно откриване на стари любими истории и за откриване на нови. В архивите на много издания можем да намерим богатство от празнична литература, която включва спи ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Джани Родари призовава за мир и включване в "Коледното дърво"
Джани Родари (Gianni Rodari) е известен италиански писател, който умело съчетава дълбоки послания с игривост и лекота в своите творби. В стихотворението "Коледното дърво" той ни напомня за истинския смисъл на Коледа, която е празник на мира и братството. Тази ...
Добрина Маркова
|
Р. А. Виллануева изследва идентичности и екологичният крах
Валери Генков
|
Експресивно
Иванка Могилска съчетава реалност и фантазия в „Полянка за снежни човеци“
Иванка Могилска, талантливата българска писателка, представи своята нова детска книга, озаглавена „Полянка за снежни човеци“. В нея авторката е събрала 14 кратки приказки, които изследват уникалната способност на децата да живеят в два свята &ndash ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Дядо Коледа и Снежанка ще зарадват децата с мечтани подаръци
На Бъдни вечер, традицията в Угърчин ще бъде запазена, като Дядо Коледа и Снежанка ще посетят всяко семейство, за да доставят мечтаните подаръци на децата. Това съобщи Милена Найденова, библиотекар в Народно читалище „Вълчо Русковски – 1894 г.&ldqu ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Въпросът за любовта и идентичността в дневниците на Андре Жид
Вчера вечерта мислех за нея, разговорите с нея в съзнанието ми, както често правех, ми се струваха по-лесни от реалното ѝ присъствие. Изведнъж си казах: но тя е мъртва... Тези емоционални редове са от „Et nunc manet in te“ (А сега остава в те ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Италианската кухня вдъхновява литературни шедьоври и празнични менюта
Валери Генков
|
Златното мастило
Лешникотрошачката: Изкуството, което съчетава фантазия и социална действителност
Ангелина Липчева
|
Балетът "Лешникотрошачката" е едно от най-забележителните произведения в историята на сценичните изкуства, не само заради своята визуална и музикална красота, но и заради сложността на своята концепция. Със сцени като Битката на мишките и Валсът на снежинките в Първо действие, и Валсът на цветята, Вариацията на Захарната фея и характерните танци, представящи Испания, Арабия, Китай и Русия, "Лешник ...
|
Подиум на писателя
Андреа Белтрамо разкрива как снежинките символизират уникалността и тайните в новата му книга "Тих сняг"
Валери Генков
|
|
17:50 ч. / 02.02.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5204 |
|
Книга на българския автор Александър Ликов предрича съюза между Германия и СССР година преди подписването на пакта „Рибентроп-Молотов“. Писателят издава „Неизбежният съюз. Берлин-Рим-Москва" на френски език и с псевдонима Габриел Лесли през 1938 г. Томът излиза за първи път на българския книжен пазар сега, а представянето му е на 7 февруари в Централния дом на архитекта.
„Книгата е ценна от тази гледна точка, че такъв сравнителен анализ в западноевропейската литература се прави много по-късно – към края на 50-те години“, каза внукът на автора и преводач на книгата на български език архитект Йордан Ликов.
По думите му книгата не предизвиква никакъв отзвук при първоначалното си отпечатване. Копие от нея, с посвещение към френския народ, авторът дарява на националната библиотека във Франция. Факсимиле от това посвещение е публикувано в българското издание на книгата.
Екземпляр от първото издание се намира и в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, като до 1990 г. достъпът до нея е бил забранен.
Информацията относно разпространението на тома е малко, смята Йордан Ликов. Според него не е изяснен въпросът и защо дядо му е писал под псевдоним. Едно от предположенията е, че вероятно авторът е предвиждал, че може да се наложи да се крие при завръщането си в България.
„Това е мистерията – ако има такава книга, защо той не е пострадал. Тъй като той, независимо от трудностите, с които се е справял, на практика, не е репресиран. А пък съдържанието на книгата е такова, че нямаше да му се размине“, обяснява Йордан Ликов. Допълва, че от тази гледна точка фактът, че книгата е издадена на френски език и под псевдоним вероятно са помогнали на автора .
СХОДСТВА МЕЖДУ РЕЖИМИТЕ В ГЕРМАНИЯ, ИТАЛИЯ И СССР
„Неизбежният съюз. Берлин-Рим-Москва" представлява анализ на режимите в трите страни, определени от автора като фашио-расистки и болшевизъм. „Авторът стига до извода, че те имат много сходни черти. И поради тази причина техният основен враг са западните демокрации, така че те по някакъв начин ще се разберат“, разказва Йордан Ликов.
Преводачът на книгата посочва, че в изследването си Александър Ликов не само предсказва съгласието, постигнато между Германия и Съветския съюз с пакта „Рибентроп-Молотов“, но още Аншлуса и завземането на Прибалтийските републики.
Йордан Ликов смята, че темата на „Неизбежният съюз. Берлин-Рим-Москва" е актуална и днес заради паралела между геополитическата ситуацията в навечерието на Втората световна война и днес. „Тогава западните демокрации проявяват слабост срещу един агресивен режим, този на Хитлер, който се договаря по-късно със Сталин, за да може да спечели време и да атакува точно Франция, изобщо Западна Европа. Сега имаме подобен случай – една държава, която е авторитарна и все повече се превръща в тоталитарна, нападна друга страна. И, може би, реакцията на демократичните държави, по мое мнение, не е достатъчно категорична“, каза той. На практика, страхът идва, според мен, от това, че има ядрено оръжие в Русия, допълни Йордан Ликов.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ ОТКРИВА КНИГАТА ПРЕЗ 2019 Г.
За това, че дядо му е автор на книга, предрекла съюза между Германия и СССР, Йордан Ликов разбира едва през 2019 г., когато негов братовчед присъства на среща, в която участвал и политикът Лъчезар Тошев. Именно той е човекът, който намира книгата във френската национална библиотека, разказва Ликов.
За това, че има такъв труд и за това, че той е написан от български автор, ошев научил от българския журналист и дипломат Евгени Силянов през 90-те години на миналия век. Евгени Силянов получава един екземпляр от книгата, който Александър Ликов му е дарил, но когато разказвал за това, той вече не помнел името на автора, разказва внукът на писателя.
Лъчезар Тошев открива „Неизбежният съюз. Берлин-Рим-Москва" през 2019 г., а преди тя да бъде преведена и издадена на български език, той я публикува в свой блог по повод 80-ата годишнина от пакта „Рибентроп-Молотов“.
В търсене на повече информация за Александър Ликов, внукът намира писмо на френски език, запазено в литературния музей. „Една белгийка, която е била в Стокхолм, намира някакъв ръкопис, който е писан. Дали става дума за „Неизбежния съюз“, или за друга книга не е ясно“, каза той.
След като „Неизбежният съюз. Берлин-Рим-Москва" е издадена и е намерила своята публика у нас, Йордан Ликов посочи, че следваща негова цел би била томът да бъде издаден отново на френски език, както и да бъде преведен на английски.
АЛЕКСАНДЪР ОВ ПРЕДИ И СЛЕД ЕМИГРАЦИЯТА
Александър Ликов е роден през 1887 г. в Лом. В Милано и Страсбург следва журналистика и право, разказва Йордан Ликов. По думите му, в началото дядо му работи като учител в родния си град. По-късно, държи държавен изпит по право и е назначен за съдия. Участва в Балканските войни и е член на Българската социалдемократическа партия, като е председател на младежката организация.
„По време на преврата срещу Стамболийски, той се обявява за подпомагане на земеделците. При организацията на Септемврийското въстание се обявява против неговото избухване. Но когато то избухва, участва в Лом и е арестуван“, разказа Йордан Ликов. Допълни, че тогава дядо му е осъден на смърт, но директорът на жандармерията в Лом, който му бил приятел и съученик, му помага да избяга, като изпраща кон по друг човек. Вследствие на тези събития Александър Ликов емигрира през 1923 г.
„Това е история, която знам от баща ми, но в желанието да открием повече информация за него, намерихме едно писмо, едно интервю с Елисавета Багряна, което я препотвърди“, посочи Йордан Ликов.
Авторът на „Неизбежният съюз. Берлин-Рим-Москва" отказва да емигрира в Съветския съюз. След като напуска България, той е изключен от партията, а през следващите години, до 1939 г., живее в различни градове в Европа. Това, което знаем, е, че е бил в Мюнхен, Стокхолм, Париж, Женева - различни места, като се е прехранвал с журналистика, каза архитект Ликов. Въпреки това не се знае какво и къде е писал, посочи той.
Йордан Ликов разказа, че малкото информация, с която разполага за своя дядо, е от баща си, роден в същата година, в която Александър Ликов емигрира от България. „Баща ми се запознава с него, когато е на 18 години“, отбеляза той. Според него дядо му не е имал собствен архив и не е пазил нищо, защото се е страхувал.
По думите му, преди издаването на книгата на български език, единствената достъпна информация за Александър Ликов в интернет, била основно свързана с отношенията му с Дора Габе и Елисавета Багряна. „Той е сгоден за Дора Габе и тя го запознава с Елисавета Багряна, с която сключват брак“, разказа архитектът. С Елисавета Багряна Александър Ликов живее до смъртта си през 1954 г., като тя е посветила две стихотворения на него, посочва авторът на превода на „Неизбежният съюз. Берлин-Рим-Москва".
Разказа още, че около две години преди кончината си, Александър Ликов постъпва във външното министерство и работи в Париж. Прави преводи, включително на Христо Ботев, издава и книга „Иван Вазов като социален поет“ в момент, когато Иван Вазов е обявен за шовинист и за буржоазен писател, посочи Йордан Ликов.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Йордан Вълчев и критиката: Поглед назад към "Боеве"
На 19 декември от 16:30 часа в книжарницата на Нов български университет ще се проведе разговор, посветен на сборника „Автентичният реалист: Йордан Вълчев“. Събитието е организирано от Център за книгата и департамент „Нова българистика“ и ще включва участие ...
|
Избрано
Позитивната дисциплина в образованието - ключ към успешното развитие на учениците
Регионалното управление на образованието в Търговище организира Шеста регионална педагогическа конференция, която се фокусира на темата „Възпитание в позитивни поведенчески модели. Позитивната дисциплина“. Събитието се проведе в Първо Средно ...
|
Георги Чапкънов е носител на наградата „Съживено наследство“ за 2025 г
|
Ако сте поропуснали
Дария Карапеткова представя нова концепция за култура и наука в Софийския университет
Доц. д-р Дария Карапеткова, изтъкнат преподавател от катедрата „Романистика“ на Факултета по класически и нови филологии, е новият директор на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изборът ѝ е резултат ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |